½

ЛИНИЯ НА ВРЕМЕТО

Бронзовата епоха е времето, когато човекът за пръв път е създал изкуствен материал, който не съществува в природата – бронзът (сплав от мед и друг метал – арсен, а по-късно и калай). Бронзовата епоха се разделя на три периода – ранна, средна и късна. Началото й е около 3200 г. пр. Хр., а краят – около ХІІ в. пр. Хр. През бронзовата епоха по нашите земи се заселили нови племена – траките, които продължили да живеят тук през следващата епоха. Началото на I хил. пр. Хр. се свързва с появата на новия метал – желязото. Първоначално от него се изработвали накити, сечива и оръжия, сходни на тези, правени от бронз. Желязото се оказало добро нововъведение – то имало по-голяма здравина и гъвкавост от бронза и се обработвало по-лесно.
Желязната епоха се дели на два периода – ранна желязна епоха (първата половина на I хил. пр. Хр.) и късна желязна епоха (втората половина на I хил. пр. Хр.). През късната бронзова и ранната желязна епоха траките вече били трайно уседнали по нашите земи. За техния най-известен цар – Резос, научаваме от древногръцките автори. Според тях той участвал в Троянската война като съюзник на троянците. Авторът на „Илиада“, Омир, разказва, че той пристигнал с блестяща от злато колесница, с впрегнати бели, бързи като вятъра коне, въоръжен с блестящо като злато оръжие, подобаващо за безсмъртните герои. Наистина, паметниците от времето на късната бронзова и ранната желязна епоха говорят, че траките освен велики войни, били и много умели майстори – рудари, металурзи, занаятчии.
В самото начало на късната желязна епоха (V-I в. пр.Хр.) възникнали най-ранните тракийски държавни образувания, сред които, с военна мощ и богатства, се отличават тези на племената трибали, гети и одриси. Обединяването на тракийските племена под политическата власт на отделни владетели било съпътствано от окончателното изместване на бронза от желязото, подем в производствените сили и търговията, възприемането на бързото грънчарско колело, появата на градовете и монетосеченето. През V-III в. пр. Хр. настъпил разцвет на тракийската култура: издигали се представителни резиденции, храмове и гробници, възникнали големи градове, в които процъфтявало занаятчийското производство. Пътуващи чуждестранни и местни майстори кръстосвали Древна Тракия, създавайки по поръчка на тракийската аристокрация, произведения на изкуството, символи на нейната политическа власт и икономически просперитет: сервизи от златни и сребърни съдове, златни маски, венци, пластини и нагръдници, изящни накити и аксесоари към облеклото, нападателно и предпазно въоръжение, представителни украси за оглавника и поводите на конете. Безценните предмети били заравяни символично в земята поради военна опасност, или в качеството им на дар към боговете, или били полагани като лични принадлежности на покойниците и гробни дарове при устройването на пищни погребения под могилни насипи.
През римската епоха тракийските земи станали част от огромната Римска империя. Те обхващали две римски провинции – Мизия и Тракия. В тях имало процъфтяващи градове с разкошни площади, оградени с редици от колони и статуи, богато украсени храмове, бани и театри. Тези градове предлагали много възможности за търговия и размяна на най-различни стоки. В тях били организирани и разнообразни забавления. Едни от най-популярните и обичани зрелища били тези, в които двойки гладиатори се сражавали помежду си или гладиатори се изправяли срещу диви животни, а публиката с истинско вълнение наблюдавала всяка тяхна схватка и следяла изхода на битките.
Императорът позволил на големите градове да секат монети, върху които били гравирани имената им. Гъста мрежа от добре организирани и поддържани пътища свързвала населените места в двете провинции. Това давало възможност на римската войска да се придвижва по-бързо и ефективно в случай на опасност, на населението да пътува по-лесно до различни краища и на пощата да бъде разнасяна и доставяна незабавно на хората. По брега на река Дунав, която била северна граница на империята, също минавал много важен път. Римската армия охранявала целия бряг, а войниците живеели в специално построени военни лагери.

Бронзова епоха:
Ранна: 3200–2000 г. пр. Хр.
Средна: 2000–1600 г. пр. Хр.
Късна: 1600–1100 г. пр. Хр.
Желязна епоха:
Ранна: 1100 – 500 г. пр. Хр.
Късна: V в. пр. Хр. – І в. пр. Хр.
Римска епоха:
І – ІІІ в. сл. Хр.

Š
Вътрешен план на Казанлъшката гробница
Тракийската гробница, разкрита в „Сарафова могила“
Могилите „Косматки“
Тракийският храм, разкрит в могилата „Хоризонт“
Тракийското светилище при с. Татул
Тракийският конник и Великата богиня-майка
Наколенник с изображение на Великата богиня-майка
Изображение на тракийския цар Севт ΙΙΙ върху бронзова монета
Тракийският град Севтополис
Траките и техните съседи през късната желязна епоха
š
û