От края на второ хилядолетие пр. Хр. сред тракийските племена се утвърдило вярването, че властта на царете-жреци е божествена. Тази представа се затвърдила в началото на късната желязна епоха, когато на политическата карта се появили най-ранните тракийски държави – Одриското, Гетското и Трибалското царство. Владетелите и техните семейства съставлявали средите на тракийската аристокрация, която властвала над останалата част от населението.

Тракийските аристократи изповядвали тайни религиозни учения. Те поръчвали изработката на впечатляващи изделия от злато и сребро, украсявани със сцени от тракийската религия и митология, издигали градове, резиденции, храмове и гробници, организирали пищни погребения. Векове наред тракийски и чуждестранни майстори, наемани от тракийските владетели и аристократи, произвеждали изящни предмети, които демонстрирали властта и превъзходството на аристокрацията.

Такива предмети са трапезните сервизи, парадното въоръжение, накитите, венците, диадемите, пластините, нагръдниците, украсите за конете и колесниците. Върху масивни златни пръстени, сребърни наколенници, парадни шлемове и стенописи в гробниците, е представяно изображението на тракийският цар-конник, получаващ от Великата богиня-майка знаците на върховната власт – разлата чаша (фиала), съд за изливане на течности (ритон), рог за пиене, лък. За да ги заслужи и придобие царят трябвало да извърши славни подвизи и да премине през поредица от военни и ловни изпитания. След като успеел той постигал безсмъртие и се превръщал в обожествяван герой и бог.